Banner
Banner
Banner

Кърмене след годинката: Защо, как, кога и колко?

April 5th, 2012

автор: Таня Русева, ЛЛЛ Лидер, IBCLC

Щом четете това, значи или кърмите по-голямо дете, или възнамерявате да го правите и темата ви е интересна. Затова няма да ви учудя много, ако ви кажа, че кърмата след годинката си остава чудесна, с всички полезни свойства и съставки, които е имала и преди. Министерството на здравеопазването в България препоръчва през първите 6 месеца от живота си бебето да е само на кърма, последвано от постепенно захранване с допълващи храни, като кърменето продължава по начин, предполагащ кърмене поне до една година; уважавани институции като Американската Академия по Педиатрия съветва майките да кърмят минимум една година, а Канадското Педиатрично Общество и Световната Здравна Организация насърчават кърменето да продължи до две години и след това толкова, колкото майката и детето желаят.

Нашите баби и дядовци, а нерядко – и майките и бащите ни – са били кърмени дълго. Кърмене до 2-3 години е било нормата преди няма и 60-80 години назад – а човешката природа и нуждите на телата ни не се променят в никой случай с бързината, с която се развиват технологиите, индустриализацията и най-вече рекламата, опитващи се да наложат изкуственото хранене като масова практика.

Затова може би има и някои разпространени заблуди за кърменето след първите 12 месеца, за някои от които ще поговорим тук.

Детето ми не яде кой знае колко други храни, за разлика от връстниците си – това нормално ли е?

Първите шест месеца от живота си бебето е получавало само майчино мляко, а през следващите шест плавно е захранено с допълващи храни, които да разнообразят диетата му и да го научат да приема нови вкусове, текстури и консистенции. При все това, повечето родители, подкрепени от педиатрите си, предпочитат темпът на захранване да се съобрази с нуждите на бебето и през втората половина на първата си година повечето от енергийните и хранителните му нужди се покриват все още от кърмата. Средно около 20-25% от дневния му рацион е от другите храни. Когато човек сравнява своето дете, привидно ядящо съвсем малко „твърди” храни, със съседчето, което на едно сядане омита порция като за възрастен и пита за още, може да се притесни, че изостава. Но е нужно просто да си спомни, че хората са на първо място (и особено на тази възраст) бозайници: майчиното мляко е важно за тях и им осигурява важни имунни и растежни фактори, хранителни вещества, ензими и хормони, които не могат да си набавят другаде и със сигурност в не толкова подходяща и лесна за приемане форма. През втората година количеството на допълващите храни плавно ще се увеличава и ще измества все повече майчиното мляко, докато достигне съотношение поне 50/50; децата, които сучат през третата година от живота си, покриват около 10% от дневните си енергийни нужди от кърмата.
ext-bf
Среща на ЛЛЛ групата в гр.Казанлък, ССК 2011

Вече мина годинката, докога е нормално да суче?

Можем да сравним хората с „братовчедите” им, приматите, с които споделяме 98% от гените си. Горилите и шимпанзетата кърмят малките си приблизително до възрастта, в която им излизат първите кътници (около 6 години при хората), и средно 6 пъти по периода на бременността, или за хората – 6х9=4,5 години. Едно проучване сред примати показва, че малките им се отбиват, когато достигнат средно 1/3 от теглото си като възрастни – тази възраст при хората е 5-7 години. Всичко това не значи, че всяко човешко дете трябва или ще суче до първи клас, но със сигурност ще успокои родители, които се чудят до кога ще суче детето им. Многобройни изследвания показват психологически и здравни ползи за кърмените деца – и тези ползи са кумулативни, натрупват се с времето. „Колкото повече, толкова повече” важи не само за гърненцата с мед :)

Детето ми е злоядо – отказва да си изяжда порциите. Трябва ли да го отбия, за да прояде?

Децата не се раждат злояди – това би било еволюционна безмислица. Но те могат да станат злояди, особено ако свързват процеса на хранене с неприятни емоции (например някой да настоява да ядат храна, която не могат да изберат сами, да определя количеството й, часа за хранене, начина, по който да се изяде…) Това, съчетано с факта, че едва-що навършили годинка, все още ядат сравнително малко допълващи храни, задоволяващи около четвърт от хранителните им нужди, може да притесни родителите. И кърменето няма много общо в случая (всички познаваме достатъчно злояди, некърмени деца), освен че детето свързва гърдата с положителни, приятни емоции, за разлика от гоненето с лъжицата. Обичайно за децата, които са добри в подражаването, е достатъчно да им се даде възможност да имитират нас, възрастните. Да могат да седнат на масата, когато са гладни, а не по часовник. Да имат възможност да изберат от храната, сложена в чиниите, това, което им се яде в момента, да ядат само толкова, колкото искат… И разбира се – в приятна компания. Храненето е социална дейност, а за малкото дете любимата компания е тази на семейството му.

Статията е публикувана в сп.’Първите седем’, 2011

акредитиран Ла Лече Лига лидер-консултант, IBCLC международно сертифициран консултант по лактация, RLC регистриран консултант по лактация


Tags: , , , , , ,

Comments are closed.

Filled Under: Кърменето от А до Я
Banner

приятели

БГ МАММА
Сдружение настоящи и бъдещи майки