Да разберем миналото –

…………. да планираме бъдещето

Преди 20 години Световният алианс за активна подкрепа на кърменето (WABA), чийто член-съосновател е Ла Лече Лига, организира първата Световна Седмица на Кърмене (ССК). В България ССК се организира от 2004 със съосновател и основен съорганизатор Ла Лече Лига България. Мотото на кампанията преди 20 години беше “Инициативата Болница – приятел на бебето”. Толкова много се случи в тези 20 години, че е време да празнуваме, но също така и да погледнем назад, да разберем какво се е случило и защо. И тогава да планираме какво може да се направи, за да се подкрепят всички жени, за да могат оптимално да хранят и да се грижат за своите бебета и малки деца.

Цели на ССК 2012:

1. Да си припомним какво се с случило в последните 20 години по отношение на храненето на бебетата и малките деца.

Има много начини, по които можете да се включите, да участвате, да споделите и обмените опит и да изразите подкрепата си за всички майки, за да постигат целите си в кърменето. Следете в сайта на Ла Лече Лига, участвайте в дискусиите на Фейсбук страницата ни, потърсете най-близката ЛЛЛ група до вас. Вашите идеи, действия и подкрепа са добре дошли!

Очакваме ви!

http://worldbreastfeedingweek.org/

Казанлъшката ЛЛЛ група, Световна седмица на кърмене 2010

Варненската ЛЛЛ група, Световна седмица на кърмене 2010

Пловдивската ЛЛЛ група, среща на Бебешко кафе, 2011

Учене през бременността

“Кърменето е естествено, но не е инстинктивно; майките трябва да се научат как става.” Докато бях бременна многократно прочетох тази фраза на различни места. Не ми се връзваше съвсем, но знаех, че не мога да не й обръщам внимание – твърде много познати не бяха успели да кърмят, въпреки отчаяното си желание. Така че четях книги и участвах в семинари – дори отидох на среща на Ла Лече Лига. Бях подготвена, или поне така си мислех…

Когато се появи бебето, кърмаческата реалност ме връхлетя като шок и нищо от подготовката ми не помогна. В нито една книга не се споменаваше безумното подскачане на главата, което толкова пречеше на бебето ми да засуче. Какво се предполага че трябва да правя с тези малки ръчички, които постоянно се пречкат? А след като се настани на гърдата, засукването му изглеждаше толкова перфектно – за корица на списание за кърмене, но пак ме болеше.

Биологично кърмене

Няколко седмици по-късно, все още с болки, посрещнах у дома Сузан Колсън, акушерка и учен в университета Canterbury Christ Church. Терминът „биологично кърмене“ е неин. Тя ме накара да се облегна назад удобно на дивана и постави бебето на гърдите ми. Той отново разтърси глава по обичайния си начин, но този път имаше една разлика.  С „подскок“ се настани и засука. Както лежеше по протежение на тялото ми, ръцете му вече не пречеха. „Как се чувстваш така?“, ме попита Сузан. „Ъм, добре… Добре се чувствам“, отговорих аз, без да смея да повярвам на думите си. Усещането за кърмене беше абсолютно различно. Тъй като досега бях свикнала с недостатъците му, ми беше трудно да схвана, че бебето наистина получава мляко с лекото си сукане.

Докато бебето ми се хранеше както никога досега, Сузан и аз се разговорихме. Тя ми обясни, че той е проявявал примитивните рефлекси, с които се раждат всички бебета. При традиционните пози за кърмене – майката седи изправена, а бебето е в поза „Люлка“ например – тези рефлекси често са блокирани и дори пречат на доброто засукване. В позите на биологичното кърмене тези рефлекси всъщност стимулират новороденото да засуче продължително и да се нахрани добре.

Пози и позиции

Бях очарована и исках да науча повече за теорията зад този подход, затова се записах за еднодневен семинар, воден от Сузан, озаглавен „Начало на кърменето. Инструменти на биологичното хранене.“ Сред участниците имаше консултанти по кърмене и учители с десетилетия различен опит. Аз бях единствената в стаята без никакво формално обучение. Повечето от нас бяха наясно колко важен е контактът кожа до кожа през първите часове след раждането, но, както обясни Сузан, не допирът на кожата кара бебетата да засучат добре. Тя твърди, че най-голямо значение имат позите, които майките заемат по време на контакта кожа до кожа и позициите, в които поставят бебетата си. Когато поставят голото бебе върху кожата си, майките най-често се облягат назад, а бебето е в позиция корем срещу корем – и това е същината на биологичното кърмене .

Тъй като майката е облегната назад колкото й е удобно, гравитацията гарантира, че всяка част от тялото на бебето е притисната към нейното, без дупки помежду им. Когато примитивните неонатални рефлекси се задействат в позата на биологичното хранене, бебето често инстинктивно ще тръгне да засуква с брадичката напред и ще засуче дълбоко без никаква помощ от майката. При традиционните изправени и легнали настрани пози за кърмене, гравитацията не играе роля при задържането на бебето близо до майката, така че тя трябва да прилага натиск по целия гръб на бебето, за да го задържи в позиция корем до корем. И докато традиционните пози за кърмене са само няколко (люлка, кръстосана люлка, футболна и т.н.), Сузане обича да казва, че позите на биологичното кърмене са 360 (гърдата като часовников циферблат). Разбира се, на практика някои от тях може да са малко непрактични!

Рефлекси на новороденото

По време на семинара се запознахме с някои от многото рефлекси при новородените, които са открити от невролозите. Някои от тях, като ориентировъчно-хранителния (задействан при докосване на бузката) са известни и очевидно участват при кърменето; но Сузан вярва, че много други примитивни неонатални рефлекси са се развили, за да помогнат на бебето да засуче и да се храни.

Например, ако леко докоснете горната част на стъпалото на новородено, то ще го повдигне и ще го премести, така този рефлекс може да му помогне да допълзи до гърдата. Стъпалата, изглежда, са особено важни, казва Сузан: „Между стъпалото и устата има силна връзка.“ Ако стимулирате стъпалата на новородено, това го кара да засуче.

След като се запознахме с теорията зад биологичното кърмене, видяхме как работи на практика чрез няколко от многото филмчета на майки и бебета, които Сузан е записала през годините. Преди години Сузан за първи път забелязва, че някои жени изглежда се справят с кърменето съвсем естествено и без никаква помощ. Под влияние на огромния приток окситоцин след естествено раждане тези жени сякаш действат инстинктивно и просто кърмят биологично. Интересна е промяната, която им се случва след като бебетата им започват да сучат в позите на биологичното кърмене – те рязко се отпускат и губят интерес към разговорите със Сузан. Започват да ги гласят, да ги гледат с любов и да си играят с пръсчетата им – с други думи, да ги обгрижват.

Състояние на бебето

Биологичното кърмене не се ограничава само с позата на майката и позицията на бебето. Състоянието на бебето също е важно, обяснява Сузан. Нейните наблюдения показват, че е най-добре биологичното кърмене да се опита, когато бебето е леко заспало, когато рефлексните му движения са по-плавни. Бебетата могат да сучат в съня си, така че няма нужда сънливото новородено да се буди. Разбира се, тези пози могат да се пробват докато бебето е будно, но когато то вече плаче, удобният момент е пропуснат и е възможно то да не засуче. Сузан също така препоръчва 24-часово биологично кърмене през първите три дни на бебето, когато се извършва преходът на метаболизма му от постоянно хранене чрез плацентата към хранене на по-дълги интервали извън утробата. Тези три дни постоянно биологично кърмене могат също така да помогнат, когато има проблеми с храненето през първите осем седмици, добавя тя.

Насърчаване на майките да продължат да кърмят

Трите основни причини, които жените изтъкват, когато спират да кърмят през първите няколко седмици, са проблеми със засукването, разранени и болезнени зърна и липса на мляко. Биологичното кърмене може да помогне и за трите – когато бебето използва вродените си рефлекси, за да засуче, то засуква добре, не само зърното. Вече няколко десетилетия се смята, че майките могат да бъдат насърчени да кърмят като бъдат научени на правилните пози, но Сузан твърди, че този подход всъщност не е увеличил броят на жените, които продължават да кърмят.

И майките и бебетата имат инстинкти, които им помагат за успешно кърмене, но е трудно да забравим всичко, което „знаем“, и да се оставим на тези инстинкти. Може би новата мантра трябва да бъде: „Кърменето е естествено, то е инстинктивно и някои от нас трябва да забравят как се прави.“

Щом четете това, значи или кърмите по-голямо дете, или възнамерявате да го правите и темата ви е интересна. Затова няма да ви учудя много, ако ви кажа, че кърмата след годинката си остава чудесна, с всички полезни свойства и съставки, които е имала и преди. Министерството на здравеопазването в България препоръчва през първите 6 месеца от живота си бебето да е само на кърма, последвано от постепенно захранване с допълващи храни, като кърменето продължава по начин, предполагащ кърмене поне до една година; уважавани институции като Американската Академия по Педиатрия съветва майките да кърмят минимум една година, а Канадското Педиатрично Общество и Световната Здравна Организация насърчават кърменето да продължи до две години и след това толкова, колкото майката и детето желаят.

Нашите баби и дядовци, а нерядко – и майките и бащите ни – са били кърмени дълго. Кърмене до 2-3 години е било нормата преди няма и 60-80 години назад – а човешката природа и нуждите на телата ни не се променят в никой случай с бързината, с която се развиват технологиите, индустриализацията и най-вече рекламата, опитващи се да наложат изкуственото хранене като масова практика.

Затова може би има и някои разпространени заблуди за кърменето след първите 12 месеца, за някои от които ще поговорим тук.

Детето ми не яде кой знае колко други храни, за разлика от връстниците си – това нормално ли е?

Първите шест месеца от живота си бебето е получавало само майчино мляко, а през следващите шест плавно е захранено с допълващи храни, които да разнообразят диетата му и да го научат да приема нови вкусове, текстури и консистенции. При все това, повечето родители, подкрепени от педиатрите си, предпочитат темпът на захранване да се съобрази с нуждите на бебето и през втората половина на първата си година повечето от енергийните и хранителните му нужди се покриват все още от кърмата. Средно около 20-25% от дневния му рацион е от другите храни. Когато човек сравнява своето дете, привидно ядящо съвсем малко „твърди” храни, със съседчето, което на едно сядане омита порция като за възрастен и пита за още, може да се притесни, че изостава. Но е нужно просто да си спомни, че хората са на първо място (и особено на тази възраст) бозайници: майчиното мляко е важно за тях и им осигурява важни имунни и растежни фактори, хранителни вещества, ензими и хормони, които не могат да си набавят другаде и със сигурност в не толкова подходяща и лесна за приемане форма. През втората година количеството на допълващите храни плавно ще се увеличава и ще измества все повече майчиното мляко, докато достигне съотношение поне 50/50; децата, които сучат през третата година от живота си, покриват около 10% от дневните си енергийни нужди от кърмата.

Среща на ЛЛЛ групата в гр.Казанлък, ССК 2011

Вече мина годинката, докога е нормално да суче?

Можем да сравним хората с „братовчедите” им, приматите, с които споделяме 98% от гените си. Горилите и шимпанзетата кърмят малките си приблизително до възрастта, в която им излизат първите кътници (около 6 години при хората), и средно 6 пъти по периода на бременността, или за хората – 6х9=4,5 години. Едно проучване сред примати показва, че малките им се отбиват, когато достигнат средно 1/3 от теглото си като възрастни – тази възраст при хората е 5-7 години. Всичко това не значи, че всяко човешко дете трябва или ще суче до първи клас, но със сигурност ще успокои родители, които се чудят до кога ще суче детето им. Многобройни изследвания показват психологически и здравни ползи за кърмените деца – и тези ползи са кумулативни, натрупват се с времето. „Колкото повече, толкова повече” важи не само за гърненцата с мед

Детето ми е злоядо – отказва да си изяжда порциите. Трябва ли да го отбия, за да прояде?

Децата не се раждат злояди – това би било еволюционна безмислица. Но те могат да станат злояди, особено ако свързват процеса на хранене с неприятни емоции (например някой да настоява да ядат храна, която не могат да изберат сами, да определя количеството й, часа за хранене, начина, по който да се изяде…) Това, съчетано с факта, че едва-що навършили годинка, все още ядат сравнително малко допълващи храни, задоволяващи около четвърт от хранителните им нужди, може да притесни родителите. И кърменето няма много общо в случая (всички познаваме достатъчно злояди, некърмени деца), освен че детето свързва гърдата с положителни, приятни емоции, за разлика от гоненето с лъжицата. Обичайно за децата, които са добри в подражаването, е достатъчно да им се даде възможност да имитират нас, възрастните. Да могат да седнат на масата, когато са гладни, а не по часовник. Да имат възможност да изберат от храната, сложена в чиниите, това, което им се яде в момента, да ядат само толкова, колкото искат… И разбира се – в приятна компания. Храненето е социална дейност, а за малкото дете любимата компания е тази на семейството му.

Статията е публикувана в сп.’Първите седем’, 2011

акредитиран Ла Лече Лига лидер-консултант, IBCLC международно сертифициран консултант по лактация, RLC регистриран консултант по лактация

Даян Уийсингър гостува на наше събитие – не само виртуално, а на живо! Една от авторките на новото 8-мо издание на най-добрата книга за кърмене “Изкуството на кърменето” (The Womanly Art of Breastfeeding) и международно известна лекторка в областта на лактацията с голяма радост прие нашата покана да посети България и да вземе участие в поредния национален семинар за кърмене, организиран от Ла Лече Лига България. Даян много пъти е откликвала на нашите покани и заедно с нея направихме няколко онлайн семинара. Сега сме изключително щастливи, че ще имаме възможност да чуем обаятелния ѝ глас на живо и да ни разкаже интересни и важни неща за кърменето.

Повече информация и регистрация

“Често задавани въпроси за кърмене”

17-ти февруари (петък) от 14:00 часа.

Нерядко пред нас изникват множество въпроси относно кърменето, на които понякога е трудно да си отговорим. Този уебинар ще ви даде много отговори и идеи как да избегнете често срещани предизвикателства, особено в първите дни.

Включете се наживо и задайте своите въпроси, на които ще отговорим в края на уебинара.

Технически изисквания: компютър; интернет връзка; браузър, поддържащ Flash (може да проверите, дали имате инсталиран Flash от този линк). В случай, че нямате инсталиран Flash, може да го свалите от този линк.

В секцията УЕБИНАРИ може да откриете записи на безплатните онлайн лекции, които провеждаме по инициативата ни “Онлайн училище за кърмене”. По този начин може лесно и удобно да получите интересна и полезна информация за всичко, което ви интересува относно кърменето и живота с малкото бебе, без да напускате дома си. Не вие нужно нищо друго, освен компютър и интернет връзка.

„Малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове”, както се казва в народната мъдрост. Но родителите на малки деца бързо откриват, че една наглед безобидна и ежедневна тема от живота с бебето е източник на големи чуденки и безпокойства: как и с какво да го захранят?

Стотици години родителите захранвали децата по един и същи начин: като дойде ред да сяда на общата маса, бебето получавало залък хляб, натопен в манджа, да дъвче колкото може и да яде повече от общата паница в средата на масата, когато е готово за това само.

След това с модернизацията и цивилизацията детското хранене неизбежно станало обект на проучване, измерване и подреждане в удобни таблици, които да ориентират бъдещите родители и да им кажат в кой момент тяхното дете трябва да е готово да яде ябълка, а в кой – да му предложат сухар.

Въпреки не малкото недостатъци на това захранване, почти всички ние сме отгледани именно по този метод и той е все още широко застъпен сред препоръките за захранване на малките.

През последните 10-15 години обаче детското хранене по света и у нас претърпя големи промени: появиха се нови поколения родители, които казват, също както за други аспекти от отглеждането на детето, че няма нужда от унифициране, че детето има свои особености и част от работата на родителя е да ги разпознава и уважава. Разбра се, че човешкият организъм е усъвършенствано творение, което – ако му дадем шанс – може добре да се погрижи за нуждите си и накратко казано – че децата знаят какво искат, а ние можем и трябва да им помогнем да го получат по най-добър за тях начин.

Общовалидно за всеки метод захранване е, че не се препоръчва преди 6 месеца (180 дни след раждането) детето да получава храни, различни от мляко. Желателно и препоръчително е първите 6 месеца бебето да бъде само на майчина кърма, без каквито и да е други храни и напитки в менюто.

“За здравото, доносено бебе кърмата е единствената храна, от която се нуждае, докато покаже признаци, че се нуждае от твърда храна, приблизително около средата на първата година след раждането си.”

из философията на Ла Лече Лига

И така, кои са основните методи за захранване на бебето? Започваме с все още най-разпостранения (и за това ще кажем най-малко за него) –

Педиатричното захранване (или захранване, водено от родителя).

Какви са неговите особености? Родителят държи контрола над храненето. Той решава кога, какво, колко и как ще изяде детето. Педиатричното захранване се характеризира още с въвеждане най-напред на пюрета (плодови, зеленчукови, месни) и каши – задължително гладки, добре пасирани храни, в началото еднокомпонентни, след това с добавяне на нова храна към вече въведената. Започва се с 1-2 лъжички и количеството плавно се увеличава според нуждите на детето, като храненето е допълващо, между кърменията; повечето майки избират да не заместват млечно хранене и съчетават захранването с кърменето, докато бебето не покаже, че е готово за нов етап. Около месец-два след началото на захранването постепенно започват да се въвеждат по-едри частици, за да свиква детето да дъвче и постепенно да преминава към обща храна. Обичайно около годинката или малко след нея повечето деца, захранени по педиатричния метод, са готови да седнат на общата маса и да споделят храната на семейството. Педиатричното захранване е подходящо за кърмени и некърмени бебета.

Какви са плюсовете? Много бебета са изгледани така, значи работи (очевидно). За този метод на захранване има много информация и всяка приятелка, съседка или случайна жена на улицата може да сподели мнение и впечатление. Почти винаги и навсякйъде има достъпни за купуване пюрета.

Какви са недостатъците? Много бебета не искат да ядат специална бебешка храна, различна от тази на другите членове на семейството. Може да е много фрустриращо след прекарано време в готвене/бъркане/пасиране на бебешката храна или отваряне на бурканчето (което все пак не е без пари) бебето да откаже да яде. Някои родители изпускат момента, в който бебето е готово да започне да яде храни с по-груба консистенция и по-едри частици и след това детето може дълго да отказва храни, които не са гладко пасирани и да се дави от всяко парченце. Може да се изпусне и моментът, в който детето иска и може да започне опити да се храни само – и след това до 3-4 години родителите да го хранят с лъжичка, докато то пасивно гълта, когато връстниците му се хранят самостоятелно. Когато родителят държи контрола над храненето, може неволно да настоява детето да изяде повече от това, което му се яде, или да яде храна, която не иска – което може да заложи подводни камъни в хранителната култура на детето като възрастен и като голям човек то да има проблем с храненето, вкл. Хранителни разстройства като хронично преяждане/булимия/анорексия, както и със самочувствието си – особено валидно за момичетата.

Педагогическо захранване

Какви са неговите особености? Родителят И детето заедно контролират храненето. Педагогическото захранване е особено разпостранено в рускоговорящите страни. Основната му идея е, че то се води по нуждите и желанията на бебето (съпоставено с педиатричното захранване, което се съобразява с родителя). Родителят решава кога, колко и какво ще предложи на бебето да яде, а бебето решава дали и с какво да се храни. Характерно за педагогическото захранване е започването на захранването с т.нар. „микродози” – малки количества храна с размер на оризово зърно или глава на кибритена клечка, хванати между показалеца и палеца на родителя, които се дават на детето. Предлагат се микродози директно от храната на възрастните, без значение какво ядат те. Тоест, ако в момента ядете палачинка – ще предложите на бебето микродоза палачинка; ако ядете яхния, ще му предложите микродоза картоф и малко сос и т.н. В началото през първите 2 седмици от всяка една храна се предлагат до 3 микродози на едно хранене. След това количеството храна, което се предлага на бебето, плавно се увеличава съобразно неговите нужди – вече познатата храна се предлага в 6-7-8 и т.н. микродози, а новата за начало – до 3 микродози на едно хранене. Бебето не седи на собствен стол и няма свои прибори – храни се заедно с големите, седнало в скута на родителя. Педагогическото захранване насърчава да се даде на детето да суче паралелно с даването на микродозите, ако то има желание – както за по-лесен преход към новата храна, така и за „нещо за пиене” с твърдата храна. Не е рядкост педагогически храненото бебе да запива с малко майчино мляко на всеки няколко хапки. В момента, в който бебето спре да проявява интерес към храната и започне да се разсейва или да си играе с нея, трябва да бъде отстранено от масата.

Кога има нужда от отделна детска порция? Когато количеството храна, което си слага родителя, почне да не му стига, т.е. детето изяжда все повече, е време да има своя чиния и своя храна. Теорията, която стои зад микродозите без значение каква е храната е, че чрез миниатюрните порции храна, на които детският организъм е изложен, той по-добре реагира на потенциалните алергени, защото са в незначителни количества и по-добре се научава да се „защитава” от тях в бъдеще.

Какви са плюсовете? Педагогическото захранване е особено пестящо време, усилия и разходи – практически такива не се налагат, тъй като специално приготвена бебешка храна няма, нито има пюрета или каши – всичко, което яде бебето, е директно взето или пригодено от храната на възрастните. Детето отрано свиква да се социализира на масата и научава, че храненето е приятна дейност, а храната трябва да се уважава. Децата разбират, че храненето е процес, който изисква тяхното активно участие и не са насилвани да ядат против волята и желанията си – като по-големи рядко са злояди.

Какви са недостатъците? Педагогическото хранене е предназначено за кърмени бебета; въпреки че не е невъзможно и да се прилага и при изкуствено хранени бебета, е значително по-трудно: докато при кърменото бебе майката е спокойна, че дори да се храни с микродози, то получава от кърмата всички необходими му хранителни вещества, витамини и минерали, докато интересът му към новата храна нарасне съобразно нуждите му, бебето на адаптирано мляко може да не получава всичко необходимо само от изкуственото мляко и микродозите – то може да има нужда от по-големи порции по-скоро, отколкото предвижда педагогическото захранване. Понякога родителите предлагат твърде дълго и твърде малко микродози на детето и не се вслушват достатъчно в неговите желания, когато то им показва, че е готово за повече. Педагогическото захранване предвижда поне в началото майката да е неизменно до детето по време на хранене, а за някои семейства това може да не е винаги удачен вариант.

Захранване, водено от бебето

Какви са неговите особености? Бебето държи контрола над храненето. То решава какво, колко и как ще изяде. ОТ 2006-та този вид захранване набира все повече сила, за пръв път разпостранено от британската акушерка Джил Рапли, която и в момента е негов основен защитник и адвокат. Захранването, водено от бебето, е толкова лесно и гениално просто в същината си, че вече е много често препоръчван метод на захранване в Англия. Накратко, в какво се изразява захранването, водено от бебето? Предлагат му се различни храни от тези, които семейството яде в момента, евентуално подбрани според възрастта и уменията му – и се оставя да се храни. Само, с ръце – от самото начало, 6 месеца. На много хора им се струва, че това е нещо, с което бебето не може да се справи, но твърде често остават изненадани да открият, че малкото всъщност може и иска да се храни само. Дори да няма зъби, то успешно претрива храната с венците си. В началото на бебето се предлагат храни, които да може да държи в юмруче – т.е. резени, дълги и тесни, които да може да осмуква и мачка с венци. Когато изяде частта от парчето, която стърчи над юмручето, е добре да му се предложи ново – то още не е усвоило умението да извади скритата вътре храна. Към 8-10 месеца детето развива умение да хваща с два пръста – показалец и палец – т.нар. хващане „с пинсета”. Тогава то може вече да вдига малки парчета храна и да ги носи към устата си.

Често родителите се притесняват необосновано, че бебето е още малко – виж го, едва седи! – за такова сериозно занимание като самостоятелното хранене. Но също както с всяко друго умение, умението за хранене трябва да бъде научено, тренирано и практикувано, за да достигне съвършенство. Затова е важно на малкото дете да се позволи да прави това, което в момента му се струва най-интересно и завладяващо – да имитира възрастните, които не вадят гладко пасирана храна от бурканче, която някой да им слага в устата, а сами пресягат, взимат това, което им харесва, и го слагат в устата си. Това е, което бебето също може бързо и лесно да усвои – да избира интересно изглеждаща му храна, да може със своята ръка да я хване и да я сложи в устата си, когато то пожелае, да я пъхне толкова навътре, колкото то иска и да я яде колкото му е вкусно.

В началото захранването, водено от бебето е до голяма степен запознаване с новите храни – въпреки че има интерес към заниманието на по-големите, които вдигат някакви неща и ги лапат с удоволствие, бебето още не осъзнава, че това действие води до пълно коремче при постоянство. То преди всичко изследва, експериментира и опитва новите неща. Не е необичайно да вади и слага, дъвче, плюе и пак лапа едно и също парченце храна няколко пъти, докато добре се запознае с него и е готово да премине към следващото. Това е нормално – храната, различна от мляко, е нов етап в развитието на бебето и за да се чувства уверено в това, то трябва първо да пробва, да му отнеме толкова време, колкото му е нужно, за да е сигурно и спокойно. Също както не бихме очаквали да изправим едно бебе и то да се втурне да тича, ако никога преди това не е стояло право на крачетата си, не е опитвало да лази, да се движи, хванато за мебелите или за ръката на възрастния – не бива да очакваме, че то отведнъж ще разбере как и какво точно да прави с храната. Но с търпение, постоянство и доза хумор захранването, водено от бебето може да се превърне в чудесно преживяване за цялото семейство. Към 10-11 месеца много бебета са готови за свои собствени прибори за хранене, за да почнат да се учат да боравят с тях.

Какви са плюсовете? Захранването, водено от бебето, се съобразява изцяло с неговия темп – родителите се грижат да му предлагат достатъчно и разнообразни храни, но то само решава кое, кога и как да изяде. В резултат то се храни с желание и интерес и е много рядко такова дете да стане злоядо като по-голямо. Това захранване е подходящо както за кърмени, така и за изкуствено хранени бебета. Много лесно и практично, защото винаги има някоя храна под ръка, която възрастните ядат и която е подходяща за бебето; винаги може да се вземе нещо „на крак” – плод или зеленчук – и да се предложи в движение, без да се налага да се носят бурканчета и предварително приготвени храни. Захранването, водено от бебето, от самото начало присъединява бебето към семейната трапеза и то заема пълноправното си място на член на фамилията – и е лесна стъпка, която от първия ден му позволява да се учи да се храни само и да контролира тялото си и нуждите си.

Какви са недостатъците? Захранването, водено от бебето е, ами, мърляво – особено в първите дни и седмици, когато бебето експериментира колко надалеч може да лети парчето макарон с доматен сос… доста родители намират за най-практично да сведат дрехите на бебето до минимум, да постелят под чинията му (а може и под стола му) материя, лесна за почистване, например мушама. В началото самостоятелното хранене на бебето може да отнеме доста време – добре е да има търпение и спокойствие в запас, защото както всяко ново умение, това изисква време и практика, за да бъде добре усвоено. Но добрата новина е, че с времето бебето задобрява все повече, започва да цапа по-малко и да се храни по-бързо и умело.

Независимо кой начин на захранване изберете за вашето бебе, важно е да сте търпеливи, спокойни и да помните, че не просто вкарвате съдържанието на купичка А в бебе Б, а създавате хранителни навици за цял живот и му изграждате култура на хранене. И се опитвайте да гледате на нещата откъм смешната им страна – а с интересно занимание като яденето е гарантирано, че забавни ситуации ще има много!

Статията е публикувана за първи път в сп. Първите седем & сп.Кърменето от А до Я, 2011г.

Източници:

The Breastfeeding Answers Made Simple, N. Mohrbacher, 2010
The Womanly Art of Breastfeeding, LLLI, 2010
Baby-Led Weaning, Rapley, 2008
Baby knows best, BMJ 2012

Представяме ви запис на уебинара, който се проведе на 9-ти февруари с лектор Ива Петкова, Ла Лече Лига Лидер:

“Захранване на бебето”

Захранването на бебето е важен момент и често възникват много въпроси около нещо. Този уебинар ще ви даде интересна и полезна информация за признаците на готовност за захранване, чрез които бебето ви ще покаже, че моментът е дошъл. Също ще научите за различните видове захранване – предимствата и недостатъците им, както и подходящи първи храни. В края на уебинара ще може да разберете отговорите на често задавани въпроси по темата, отправени от учасниците към лекторката.

Технически изисквания: компютър; интернет връзка; браузър, поддържащ Flash (може да проверите, дали имате инсталиран Flash от този линк). В случай, че нямате инсталиран Flash, може да го свалите от този линк.

СледващИТЕ? Да, да! Сега конкурсите ще са два – един за малки и един за големи!

Защото няма причина и децата да не участват, нали? Решихме обаче да не променяме имената на конкурсите, защото настоящото най-добре изразява идеята им. И така:

Имаме удоволствието да обявим организираните от Ла Лече Лига България конкурси

Кърменето през вашите очи

Включете се в конкурсите и споделете с всички вашия положителен, емоционален и личен поглед върху кърменето!

И така, за големи:

И за малки:

Искате да разкажете някаква история за кърмене? Може би сте имали трудности в началото и имате съвет, който да дадете? Може би всичко е било прекрасно и искате да разкажете на останалите за това чувство? Може би имате забавен поглед върху живота с кърмачето и искате да споделите порция хумор с други бъдещи и настоящи родители? Може би просто искате да кажете на всички какво е кърменето за вас?

Каквото и да искате да споделите – вашата позитивна емоционална гледна точка е добре дошла!

Условия за участие:

1. Всеки може да вземе участие в конкурса “Кърменето през вашите очи”. За литературна творба – бъдещи и настоящи родители и децата им, приятели и роднини, групи хора (напр. Ла Лече Лига групи). За детската рисунка – всички деца под 14 годишна възраст.

2. Участието в конкурса не е обвързано със закупуване на продукт, придобиване на членство или посещение на местни срещи и/или лекции за кърмене.

3. Всеки участник може да участва с неограничен брой творби.

4. Литературната творба трябва да е с обща дължина до 2 стандартни машинописни страници (3,600 знака).

4.1. За детските рисунки няма ограничения.

5. Съдържанието и форматът на изпълнение на литературната творба са свободни: стихотворение, ода, сценарий, хумореска, басня… всичко освен разказ, което може да бъде четено! (Разкази приемаме по всяко време – те са добре дошли, но няма да участват в настоящия конкурс. Ако имате разказ за вашето кърмене (раждане, захранване, отбиване), който искате да споделите с други родители – изпратете ни го! Най-интересните и вълнуващи разкази се появяват в сайта на Ла Лече Лига, както и в периодичните ни издания.)

5.1. Съдържанието и форматът на изпълнение на детската рисунка са свободни: методът на рисуване и избор на материали; апликации, колажи, творби по стената на хола… всичко, което може да бъде гледано!
Това, което е важно е, рисунката (колажът, апликацията) да е на тема ‘кърмене’ – вярваме в майчинството чрез кърмене. Въпреки, че основната тема на детската кърмаческа рисунка е ‘мама’, татковците са повече от добре дошли да присъстват в детските творби заедно с майките.

6. Литературните творби, приети за участие, ще бъдат качвани от Ла Лече Лига България на Фейсбук стената под формата на бележки.

6.1. Детските рисунки, приети за участие, ще бъдат качвани от Ла Лече Лига България на Фейсбук стената под формата на снимки в създаден за целта албум.

7. Литературните творби трябва да бъдат изпращани на konkurs@lllbg.org, придружени с имена и адрес на участника. Детските рисунки могат да бъдат изпращани в дигитален формат – снимани или сканирани, на konkurs@lllbg.org

8. След края на конкурса ще бъдат определени победителите – броя харесвания на дадена бележка и рисунка ни помага да определим кои са най-харесваните и интересни творби и детски рисунки.

9. Във всеки от двата конкурса ще бъдат определени по три литературни творби и три рисунки-финалисти, както и творба и рисунка, фаворит на журито.

10. Краен срок за приемане на литературни творби и рисунки, участници в конкурсите: 15 април 2012г.

Ограничения:

- За целите на конкурса участниците могат да бъдат помолени за редакция на части от творбата, доколкото това не нарушава авторската идея и цялостната визия.

- Изпращане на литературна творба за участие в конкурса предполага автоматично съгласие на участника с условията и ограниченията за участие.

За участие в конкурса няма да бъдат допускани литературни творби и рисунки, които:

- са на тема, различна от обявената в конкурса (т.е. подходът към изпълнението на литературни творби и рисунките са изцяло авторски и в свободен формат, но трябва да е по темата “Кърменето през вашите очи”).

- съдържат порнографски материал, снимки, текстове и др.

- представляват тенденциозна реклама на сайт, фирма, продукт, услуга.

- съдържат краен агресивен национализъм, ксенофобия и антисемитизъм, теми с расистка насоченост, мнения, съдържащи религиозна, идеологическа, политическа пропаганда, елементи подклаждащи /или които могат да доведат до/ расова, културна, социална, религиозна, етническа и всякакъв друг вид дискриминация, омраза и нетолерантност.

Конкурсът “Кърменето през вашите очи” се осъществява със съдействието на www.bg-mamma.com

Ла Лече Лига запазва правото си да променя настоящите условия и ограничения.

Очакваме вашите и на децата ви творби!

Когато Мариан Томпсън родила първите си три деца през 50-те години на XX-ти век, тя искала да кърми всяко едно от тях, но имало усложнения. Първото й дете повръщало прекалено много. С другите две постоянно се притеснявала, че не произвежда достатъчно мляко.

Трима отделни педиатри я разубеждавали да кърми повече от шест месеца и й препоръчвали да мине на изкуствено мляко.

Но с четвъртото си дете, Томпсън вече кърмела по-спокойно. Заедно със съпруга си намерили семеен лекар, който подкрепял кърменето и чиято жена, Мери Уайт, е кърмила децата им. Уайт раждала у дома си във Франклин Парк и била категорично против модата на хранене с шише.

„По онова време, само 18 процента от бебета в САЩ бяха кърмени след раждането,” казва Томпсън, 81 години, която има общо седем деца и днес живее в Еванстън. „Мери и аз бяхме на пикник със семействата си и кърмехме бебетата си, когато жени, за които знаехме, че хранят с шише бебета си, дойдоха при нас. Те ни казаха, колко много са искали да кърмят.”

После споделя, че те не се чувствали достатъчно уверени в това, че дават достатъчно мляко по начина, по който били сигурни при храненето от шише с изкуствено мляко. Как да знаели дали млякото им е достатъчно хранително за бебетата им?

„Те изброяваха проблемите си и изглеждаше странно, че жени, които желаеха най-доброто за децата си бяха намерили помощ на семеен пикник”, казва Томпсън.

Уайт, която днес е на 88 години и живее в Ривър Форест, споделя, че тогава е нямало почти никакви книги посветени на кърменето.

Но от самото начало, много жени разчитаха на тяхното вътрешно чувство, че това е правилния начин да се храни бебето,” казва Уайт, която има 11 деца. „Моят съпруг окуражаваше пациентките си да кърмят. Имаше още едва няколко лекари, които правеха същото, но те бяха мъже. Ние събирахме съвсем малкото налична информация от много различни източници, дори от отдалечени географски места.”

Така Уайт и Томпсън се събират с още 5 жени, техни кърмещи познати, да споделят опита си. Така се ражда Ла Лече Лига през 1956 във Франклин Парк. Кръстена е на храма на Нашата дева с обилното мляко във Св. Августин.

Изложба, посветена на организацията, която днес се нарича Ла Лече Лига Интернешънъл и работи успешно в 80 държави, ще бъде открита на 22 декември в библиотеката Ричардсън в DePaul University.

Изложбата ще включва първото издание на „Нежното изкуство на кърменето” от 1958-ма година, както и последното, осмо издание, публикувано през миналата година. През следващата година се очаква изданието на руски език.

Също така ще бъдат представени различни интересни и ценни предмети и снимки на известни личности като Натали Ууд, която взема участие в кратък филм посветен на това как медицинските сестри могат да помагат на майките да кърмят, и Принцеса Грейс Кели, която говори на конференцията на организацията през 1971 и винаги е била пламенен поддръжник на лигата.

Томпсън споделя, че известните личности винаги са били много важна част от усилията на Ла Лече Лига да достигне до повече хора.

„Вярваше се, че съвременните модерни жени трябва да хранят бебетата си със шише, затова трябваше да помолим известни личности, които са кърмили, да говорят за това,” казва Томпсън. „Искахме да покажем, че жените, които могат да си позволят всичко, все пак избираха да кърмят и са в по-добро здраве. По-късно изследванията показаха, че при кърмилите жени рискът от рак на гърдата или яйчниците, остеопорозата или диабет е по-нисък”.

Томпсън казва, че първоначалните намерения на 7-те основателки на Ла Лече Лига съвсем не са включвали амбицията да създадат международна организация. Все пак всяка една от тях се е грижила за растящото си семейство.

Но още през първата година, стъпка по стъпка, размерът на групите за подкрепа на кърменето нараствал, и организацията организирала вече 2 групи във Франклин Парк, като на тях присъствали жени идващи чак от Чикаго и интересуващи се как да започнат подобна група в своите общности.

„Провеждахме четири срещи за жените и след това пета и за бащите,” разказва Томпсън. „Не искахме да събираме мъжете и жените заедно, защото жените се притесняваха да говорят за такива неща като разранени зърна пред други жени, да не говорим пред други мъже. Но бащите са важни, защото майките имат нужда от тяхната подкрепа.”

Тя споделя, че организаторите трябвало да намерят начин как да сертифицират жените, за да имат право да водят подобни срещи, затова и създали насоки за това колко дълго трябва да са кърмили собствените си деца лидерите на групите, за да могат да говорят от собствен опит и на база познанията си.

В днешно време рядко ще се намери лекар, който да не може да каже нещо положително за кърменето и ползите от майчиното мляко.

Но въпреки това, казва Томпсън, някои жени не получават достатъчно информация, за да могат да кърмят успешно. През 2008-ма година, повече от 70 процента от бебетата в САЩ са били кърмени най-малко през първия месец от живота си според Центъра за контрол и превенция на болестите (Centers for Disease Control and Prevention).

Тя казва, че повечето жени мислят, че след като толкова майки кърмят, и те ще се справят без допълнителни инструкции. Но е важно жените да се информират за кърменето още преди да се роди бебето, включително и например какво влияние указва епидуралната анестезия върху способността на бебето да суче.

„Ако майката е била с епидурална упойка за повече от 4 часа, за бебето може да бъде доста трудно да суче,” казва Томпсън. „Може да отнеме известно време, докато лекарствата бъдат изведени от организма на бебето, и междувременно на майката може да не й е казано, че това е причината бебето й да не суче ефективно.”

Тя споделя, че ако майките знаят какво да очакват, те може и да не прибързват с изводите, че нещо не е наред с тях или бебето. (Можете да научите повече за това с какво може да ви помогне Ла Лече на www.lllbg.org)

„В Ла Лече Лига, ние винаги сме искали да промотираме предимствата на кърменето и да помогнем на културата ни да подкрепя кърмещите жени,” казва Томпсън. „Имайки тази подкрепа и познавайки други, които са успели в това, винаги е бил ключът към успешното кърмене”

Статията е превод от Promoting mother’s milk before it was popular

ДОБРИЧ
16 декември, петък, 10:30 ч., РЗИ (бивше ХЕИ), Ла Лече Лига лекция, тема: “Ла Лече Лига – какво? Защо? Как?”

КАЗАНЛЪК

10 декември, събота, 11:00 ч., обучителен център ”Компас К§М”, ул. Ген. Столетов N 12 (срещу новата детска площадка в Парк ”Розариум”), лекция-дискусия, тема: “Как комуникираме с децата си: Техники за позитивно родителство”

29 декември, четвъртък, часът предстои да се уточни, детски парти клуб “Мечо Пух”, неформална кърмаческа среща с подкрепата на Ла Лече Лига , тема: ‘Захранване, водено от бебето”

КОЗЛОДУЙ
1 декември, четвъртък, 10:00 ч., ОДК Козлодуй, ул. Кирил и Методий 26 (сградата на бившия съд), безплатна прожекция на филм за кърменето

ПЛЕВЕН
17 декември, събота, 11:00 ч., пицария “Централ”, ул. Димитър Константинов 11, ет. 2, лекция с подкрепата на Ла Лече Лига, тема: “Избягване и преодоляване на често срещани трудности и проблеми“

ПЛОВДИВ
6 декември, вторник, 10:00 ч., МОЛ Пловдив, партерен етаж, среща-дискусия, тема: “Първи грижи за бебето: грижа за тялото, къпане, масаж, гимнастика.”
13 декември, вторник, 10:00 ч., МОЛ Пловдив, партерен етаж, среща-дискусия, тема: “Често задавани въпроси за кърмене.”
15 декември, четвъртък, 11:00 ч., мястото предстои да се уточни, Бебешко кафе, тема: “Имате въпроси за кърмене? Заповядайте на Бебешкото кафе и ги задайте!”
20 декември, вторник, 10:00 ч., МОЛ Пловдив, партерен етаж, среща-работилница, тема: “Работилница за играчки: джуджетата на Дядо Коледа са тук!”
24 декември, събота, 10:30 ч., мястото предстои да се уточни, Ла Лече Лига среща, тема: „Празници и кърмене”
27 декември, вторник, 10:00 ч., МОЛ Пловдив, партерен етаж, среща-дискусия, тема: „Ваксините – за и против. Имунизационен календар.”

РУСЕ
3 декември, събота, 16:30 ч., Мега Мол Русе, ул. “Независимост” 3 (срещу Първа Поликлиника), неформална кърмаческа среща с подкрепата на Ла Лече Лига, тема: “Често задавани въпроси за кърменето”

СЛИВЕН
3 декември, събота, 14:00 ч., сладкарница Мустан, Ла Лече Лига среща, тема: Хранене и отбиване: „АБВ на доброто хранене”

СОФИЯ
1 декември, четвъртък, 11:00 ч., “Морско конче”, ул. “Чамкория” №1 (на гърба на парк “Заимов”), Ла Лече Лига среща, тема: “Предизвикателства на кърменето след първите седмици и месеци, години…”
11 декември, неделя, 11:00 ч., мястото предстои да се уточни, Ла Лече Лига лекция, тема: “Често задавани въпроси за кърменето”
18 декември, неделя, 11:00 ч., „Made in Home”, ул. “Ангел Кънчев” № 30А, Бебешко кафе, тема: “Имате въпроси за кърмене? Заповядайте на Бебешкото кафе и ги задайте!”

СТАРА ЗАГОРА
8 декември, четвъртък, 14:00 ч., сградата на ХЕИ, ет. 1, “Училище за бременни” инициатива на ЛЛЛ и РЗИ Стара Загора, тема: Прожекция на филма “Гърдата е най-доброто”, на Гру Нюландер, дискусия  и информация за изследванията по време на бременност – Експерт МД

ХАСКОВО

15 декември, четвъртък, 10:30 ч., детски център Смехорани (до зеленчуковия пазар), Бебешко кафе, тема: “Имате въпроси за кърмене? Заповядайте на Бебешкото кафе и ги задайте!”

Срещите, лекциите и Бебешкото кафе са безплатни.

Ла Лече Лига предлага подкрепа от майки за майки, информация и обучение на кърмещи и бременни майки. Срещите са дискусионни и от неофициален характер. Дават възможност да се запознаете с майки на малки деца от града и региона.

Бременни жени, майки, татковци и бебета са винаги добре дошли!